20 окт. 2007 г., 22:46

Закъснял

878 0 11


Tвърде дълго те чаках да дойдеш,
за да се радвам сега на срещата.
Дълго поддържах огън в себе си -
сега там е пусто огнище.

Дълго търсеше път към мен,
а аз вървях до теб непознал ме.
Дълго чаках Моя ден,
а щом дойде, не му се радвам.

Сега си тук, а те гледам с чужди очи.
Сега си тук, говоря ти с пуста уста.
Не мога да открия въглена на чувствата,
изгубен на самотата в пепелта.

Огънят не може сам да гори -
за него трябват двама.
По своя път от тук продължи -
место за теб при мене няма!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Илиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Прекрасен е стиха ти, Нели!
    Поздравявам те!
  • Човек оценява мига, когато го пропусне или изгуби - това е тъжното в живота...
    Благодаря за посещението. Поздрави на всички!!!
  • Твърде дълго те чака да дойдеш....

    Невероятно тъжно...
    Невероятно красиво...
    Нека дишат праха -онези,които са се докоснали до теб -след .....Порива на чувствата
  • благодаря ви, приятели!
  • Поздравления, Нели!!!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...