Oct 20, 2007, 10:46 PM

Закъснял

  Poetry
877 0 11


Tвърде дълго те чаках да дойдеш,
за да се радвам сега на срещата.
Дълго поддържах огън в себе си -
сега там е пусто огнище.

Дълго търсеше път към мен,
а аз вървях до теб непознал ме.
Дълго чаках Моя ден,
а щом дойде, не му се радвам.

Сега си тук, а те гледам с чужди очи.
Сега си тук, говоря ти с пуста уста.
Не мога да открия въглена на чувствата,
изгубен на самотата в пепелта.

Огънят не може сам да гори -
за него трябват двама.
По своя път от тук продължи -
место за теб при мене няма!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели Илиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Прекрасен е стиха ти, Нели!
    Поздравявам те!
  • Човек оценява мига, когато го пропусне или изгуби - това е тъжното в живота...
    Благодаря за посещението. Поздрави на всички!!!
  • Твърде дълго те чака да дойдеш....

    Невероятно тъжно...
    Невероятно красиво...
    Нека дишат праха -онези,които са се докоснали до теб -след .....Порива на чувствата
  • благодаря ви, приятели!
  • Поздравления, Нели!!!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...