6 abr 2011, 19:45

Закъсняла "нежност"

  Poesía » Otra
642 0 0

 

 

       След толкова съдби несподелени

       се връщаш, сетен просяк, днес при мене,

       да търсиш извори кристално чисти

       и блясъка в очите ми лъчисти.

 

       Не грее в тях омаята предишна.

       И твойта "нежност" е сега излишна,

       защото тя е много закъсняла,

       навярно дълъг път е извървяла.

 

       Измамници по прашни кръстопъти

       са грабили от нея триста пъти.

       Какво за мен опазил си от нея?!

       С трохи от чужди пир ли да живея?!...

 

       Не ми е нужна тази "милостиня"!

       Не съм изпаднал бедуин в пустиня!

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Славка Любенова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....