След толкова съдби несподелени

       се връщаш, сетен просяк, днес при мене,

       да търсиш извори кристално чисти

       и блясъка в очите ми лъчисти.

       Не грее в тях омаята предишна.

       И твойта "нежност" е сега излишна,

       защото тя е много закъсняла,

       навярно дълъг път е извървяла.

       Измамници по прашни кръстопъти

       са грабили от нея триста пъти.

       Какво за мен опазил си от нея?!

       С трохи от чужди пир ли да живея?!...

       Не ми е нужна тази "милостиня"!

       Не съм изпаднал бедуин в пустиня!