След толкова съдби несподелени
се връщаш, сетен просяк, днес при мене,
да търсиш извори кристално чисти
и блясъка в очите ми лъчисти.
Не грее в тях омаята предишна.
И твойта "нежност" е сега излишна,
защото тя е много закъсняла,
навярно дълъг път е извървяла.
Измамници по прашни кръстопъти
са грабили от нея триста пъти.
Какво за мен опазил си от нея?!
С трохи от чужди пир ли да живея?!...
Не ми е нужна тази "милостиня"!
Не съм изпаднал бедуин в пустиня!
© Славка Любенова Все права защищены