3 abr 2018, 23:25

Закъсняла поезия

815 0 0

Написах ти поема, двеста думи

(мастилото ми свърши и листа).

Заръчах аз на огъня на тебе,

тъй грешните ми думи да даде в нощта.

Свърши ми хартията обаче,

думите не стигат да се изразя.

Да кажа как копнях по тебе

( и че мина цял един живот така).

Пратих ти поема, мили Боже,

от толкова години си мълча,

а знам жена ти е до тебе

и тя ти шепне моите слова.

По огъня и вятъра ще пратя,

прахта на моите писма.

Ако чуеш  ти шума пред прага,

не отваряй входната врата. 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Натали П. Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...