3.04.2018 г., 23:25

Закъсняла поезия

813 0 0

Написах ти поема, двеста думи

(мастилото ми свърши и листа).

Заръчах аз на огъня на тебе,

тъй грешните ми думи да даде в нощта.

Свърши ми хартията обаче,

думите не стигат да се изразя.

Да кажа как копнях по тебе

( и че мина цял един живот така).

Пратих ти поема, мили Боже,

от толкова години си мълча,

а знам жена ти е до тебе

и тя ти шепне моите слова.

По огъня и вятъра ще пратя,

прахта на моите писма.

Ако чуеш  ти шума пред прага,

не отваряй входната врата. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Натали П. Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...