Закъсняла поезия
817
0
0
Написах ти поема, двеста думи
(мастилото ми свърши и листа).
Заръчах аз на огъня на тебе,
тъй грешните ми думи да даде в нощта.
Свърши ми хартията обаче,
думите не стигат да се изразя.
Да кажа как копнях по тебе
( и че мина цял един живот така).
Пратих ти поема, мили Боже,
от толкова години си мълча,
а знам жена ти е до тебе
и тя ти шепне моите слова.
По огъня и вятъра ще пратя,
прахта на моите писма.
Ако чуеш ти шума пред прага,
не отваряй входната врата.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Натали П. Всички права запазени
