3 апр. 2018 г., 23:25

Закъсняла поезия

816 0 0

Написах ти поема, двеста думи

(мастилото ми свърши и листа).

Заръчах аз на огъня на тебе,

тъй грешните ми думи да даде в нощта.

Свърши ми хартията обаче,

думите не стигат да се изразя.

Да кажа как копнях по тебе

( и че мина цял един живот така).

Пратих ти поема, мили Боже,

от толкова години си мълча,

а знам жена ти е до тебе

и тя ти шепне моите слова.

По огъня и вятъра ще пратя,

прахта на моите писма.

Ако чуеш  ти шума пред прага,

не отваряй входната врата. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Натали П. Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...