3 апр. 2018 г., 23:25

Закъсняла поезия

812 0 0

Написах ти поема, двеста думи

(мастилото ми свърши и листа).

Заръчах аз на огъня на тебе,

тъй грешните ми думи да даде в нощта.

Свърши ми хартията обаче,

думите не стигат да се изразя.

Да кажа как копнях по тебе

( и че мина цял един живот така).

Пратих ти поема, мили Боже,

от толкова години си мълча,

а знам жена ти е до тебе

и тя ти шепне моите слова.

По огъня и вятъра ще пратя,

прахта на моите писма.

Ако чуеш  ти шума пред прага,

не отваряй входната врата. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Натали П. Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...