18 dic 2019, 9:27

Закъсняла Рада

1.7K 4 15

 

                                     По стихотворението "Мързелива Рада"
                                                    от Йордан Стубел
                                                       18.12.2019
                             Закъсняла Рада....

            Такъв кахър си има майката на Рада,
            че става на години- половин е вече век!
            Не се жени,ала тя от това не страда,
            а търси оправдание...като всеки човек!

 

            ДойдЕ веднъж жених, но понеделник беше,
            та как във радостния миг ще каже "да",
            нали като такъв обилен дъжд валеше -
            влезе ли с обувки-да чисти трябва пак?

 

            Загрижена съседка нейн доведе братовчед,
            но вторника бил влажен, и не на хаирлия!
            В сряда - на гости да отиде било нейн ред..
            а не да слага маса вкъщи с напълнени чинии!..

 

            В четвъртък някой пък реши ли да се накани
            да знае, че тогава всички месят хляба...
            Задължително във петък ходим по пазари...
            И после да починем от умора трябва...

 

            Събота...е ден свещен,за мене отреден-
            ще направя, за ергените сто добри неща...
            Знам къде са, ще ги изпожЕня в тоя ден,
            Тъй, че ще почака още малко моята съдба...

 

            Та след толкова причини важни- във неделя
            имам правилА, които спазвам стриктно
            в тоя ден и никой друг платно да беля...
            ако на кандидат- женихите е любопитно!!

 

            Освен това и "сляпата неделя" не е дошла...
            Пък и млада съм! Хей...защо да бързам?
            Че пред себе си отдавна така си обещах-
            късмет ще чакам, знам- в кърпа ми е вързан!!
           

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ирина Филипова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Иржи,всеки върви със съдбата си.
    Един подбира
    друг от кандидати
    няма мира.
    Понякога човек става жертва на собствената си мнителност.
    Добре си го описала макар че в днешни времена при общото съжителство може многократно да търсиш подходящия партньор.
    Хубава тема с интересен замисъл.
    Поздрав!
  • Тази Радка много избира! А който много избира, прибира! Поздрави, Иржи! Хубаво си я изрисувала!
  • Здравейте, пак!На Искра отговорих на "лични",беше по-дългичко, а и да не занимавам и аудиторията...Всеки е прав по своему. а стиха е художествена измислица, особено днес,когато...
    Прав си,Марко, макар,че това е чисто мъжко гледище! Само, че в миналото жените се притесняваха, ако не минат "по-реда си", сега е друго и е спорно кое е по-хубавото време...
    Мила, Руми, сигурно не съм само аз да страдам,че току изчезнеш и не зарад четенето,а за присъствието ти, също и за произведенията ти!
    А ти, Лидия, дано си усетила, че те и "възпявам"/В "Музата ми..."След ден-два следва втора част//Благодаря ти за присъствието!
    Опитах,Мария да напиша 2-3 любовни стиха,но само "Поискай ме" може да се каже,че е, и се отказах....Привлича си ме хумора,макар,че имам много и много по-добри конкуренти!...Но пък се забавлявам и като ги пиша и като чета коментарите по тях....Благодаря на всички!
  • Не изневерявай на себе си, Иржи! Усмивките в това ти стихотворение са с горчив привкус, но и те учат на нещо младите - хвани деня и мига от сляпата неделя, докато не си прогледнал и не си отрекъл сам пътеките на съдбата си. Съгласна съм с Искра, че да останеш сам не е престъпление, но е нерадостна съдба.
  • Женихът да не се появява нито в понеделник, нито във вторник, сряда, четвъртък, петък, събота или неделя. Да се появи в някой друг ден! Иржи, страхотна си! Как ги мислиш само! Който бърза, бавно стига! Адмирации за темата и поведението на главната героиня!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...