18.12.2019 г., 9:27

Закъсняла Рада

1.7K 4 15

 

                                     По стихотворението "Мързелива Рада"
                                                    от Йордан Стубел
                                                       18.12.2019
                             Закъсняла Рада....

            Такъв кахър си има майката на Рада,
            че става на години- половин е вече век!
            Не се жени,ала тя от това не страда,
            а търси оправдание...като всеки човек!

 

            ДойдЕ веднъж жених, но понеделник беше,
            та как във радостния миг ще каже "да",
            нали като такъв обилен дъжд валеше -
            влезе ли с обувки-да чисти трябва пак?

 

            Загрижена съседка нейн доведе братовчед,
            но вторника бил влажен, и не на хаирлия!
            В сряда - на гости да отиде било нейн ред..
            а не да слага маса вкъщи с напълнени чинии!..

 

            В четвъртък някой пък реши ли да се накани
            да знае, че тогава всички месят хляба...
            Задължително във петък ходим по пазари...
            И после да починем от умора трябва...

 

            Събота...е ден свещен,за мене отреден-
            ще направя, за ергените сто добри неща...
            Знам къде са, ще ги изпожЕня в тоя ден,
            Тъй, че ще почака още малко моята съдба...

 

            Та след толкова причини важни- във неделя
            имам правилА, които спазвам стриктно
            в тоя ден и никой друг платно да беля...
            ако на кандидат- женихите е любопитно!!

 

            Освен това и "сляпата неделя" не е дошла...
            Пък и млада съм! Хей...защо да бързам?
            Че пред себе си отдавна така си обещах-
            късмет ще чакам, знам- в кърпа ми е вързан!!
           

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ирина Филипова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Иржи,всеки върви със съдбата си.
    Един подбира
    друг от кандидати
    няма мира.
    Понякога човек става жертва на собствената си мнителност.
    Добре си го описала макар че в днешни времена при общото съжителство може многократно да търсиш подходящия партньор.
    Хубава тема с интересен замисъл.
    Поздрав!
  • Тази Радка много избира! А който много избира, прибира! Поздрави, Иржи! Хубаво си я изрисувала!
  • Здравейте, пак!На Искра отговорих на "лични",беше по-дългичко, а и да не занимавам и аудиторията...Всеки е прав по своему. а стиха е художествена измислица, особено днес,когато...
    Прав си,Марко, макар,че това е чисто мъжко гледище! Само, че в миналото жените се притесняваха, ако не минат "по-реда си", сега е друго и е спорно кое е по-хубавото време...
    Мила, Руми, сигурно не съм само аз да страдам,че току изчезнеш и не зарад четенето,а за присъствието ти, също и за произведенията ти!
    А ти, Лидия, дано си усетила, че те и "възпявам"/В "Музата ми..."След ден-два следва втора част//Благодаря ти за присъствието!
    Опитах,Мария да напиша 2-3 любовни стиха,но само "Поискай ме" може да се каже,че е, и се отказах....Привлича си ме хумора,макар,че имам много и много по-добри конкуренти!...Но пък се забавлявам и като ги пиша и като чета коментарите по тях....Благодаря на всички!
  • Не изневерявай на себе си, Иржи! Усмивките в това ти стихотворение са с горчив привкус, но и те учат на нещо младите - хвани деня и мига от сляпата неделя, докато не си прогледнал и не си отрекъл сам пътеките на съдбата си. Съгласна съм с Искра, че да останеш сам не е престъпление, но е нерадостна съдба.
  • Женихът да не се появява нито в понеделник, нито във вторник, сряда, четвъртък, петък, събота или неделя. Да се появи в някой друг ден! Иржи, страхотна си! Как ги мислиш само! Който бърза, бавно стига! Адмирации за темата и поведението на главната героиня!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...