Закъсняла Рада
По стихотворението "Мързелива Рада"
от Йордан Стубел
18.12.2019
Закъсняла Рада....
Такъв кахър си има майката на Рада,
че става на години- половин е вече век!
Не се жени,ала тя от това не страда,
а търси оправдание...като всеки човек!
ДойдЕ веднъж жених, но понеделник беше,
та как във радостния миг ще каже "да",
нали като такъв обилен дъжд валеше -
влезе ли с обувки-да чисти трябва пак?
Загрижена съседка нейн доведе братовчед,
но вторника бил влажен, и не на хаирлия!
В сряда - на гости да отиде било нейн ред..
а не да слага маса вкъщи с напълнени чинии!..
В четвъртък някой пък реши ли да се накани
да знае, че тогава всички месят хляба...
Задължително във петък ходим по пазари...
И после да починем от умора трябва...
Събота...е ден свещен,за мене отреден-
ще направя, за ергените сто добри неща...
Знам къде са, ще ги изпожЕня в тоя ден,
Тъй, че ще почака още малко моята съдба...
Та след толкова причини важни- във неделя
имам правилА, които спазвам стриктно
в тоя ден и никой друг платно да беля...
ако на кандидат- женихите е любопитно!!
Освен това и "сляпата неделя" не е дошла...
Пък и млада съм! Хей...защо да бързам?
Че пред себе си отдавна така си обещах-
късмет ще чакам, знам- в кърпа ми е вързан!!
© Ирина Филипова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Тази Радка много избира! А който много избира, прибира! Поздрави, Иржи! Хубаво си я изрисувала!
-
Здравейте, пак!На Искра отговорих на "лични",беше по-дългичко, а и да не занимавам и аудиторията...Всеки е прав по своему. а стиха е художествена измислица, особено днес,когато...
Прав си,Марко, макар,че това е чисто мъжко гледище! Само, че в миналото жените се притесняваха, ако не минат "по-реда си", сега е друго и е спорно кое е по-хубавото време...
Мила, Руми, сигурно не съм само аз да страдам,че току изчезнеш и не зарад четенето,а за присъствието ти, също и за произведенията ти!
А ти, Лидия, дано си усетила, че те и "възпявам"/В "Музата ми..."След ден-два следва втора част//Благодаря ти за присъствието!
Опитах,Мария да напиша 2-3 любовни стиха,но само "Поискай ме" може да се каже,че е, и се отказах....Привлича си ме хумора,макар,че имам много и много по-добри конкуренти!...Но пък се забавлявам и като ги пиша и като чета коментарите по тях....Благодаря на всички! -
Не изневерявай на себе си, Иржи! Усмивките в това ти стихотворение са с горчив привкус, но и те учат на нещо младите - хвани деня и мига от сляпата неделя, докато не си прогледнал и не си отрекъл сам пътеките на съдбата си. Съгласна съм с Искра, че да останеш сам не е престъпление, но е нерадостна съдба.
-
Женихът да не се появява нито в понеделник, нито във вторник, сряда, четвъртък, петък, събота или неделя. Да се появи в някой друг ден! Иржи, страхотна си! Как ги мислиш само! Който бърза, бавно стига! Адмирации за темата и поведението на главната героиня!
-
Привет, Иржи!
Какво да кажа сега, като закъснявам и преди мен доста се е изписало. Усмихнаха ме и закачливите стихчета на коментиращите!
Радвам се, че музата не те напуска, винаги си вярна на себе си и стилът си! Поздравявам те най-сърдечно! -
И да се ожениш и да не се ожениш , след време, пак ще съжаляваш.
Поздрави, Иржи ! -
Нямах намерение да пускам тоя стих,защото съм почти готова с продължението на "От музата..." и "Аз съм ретро...",,но ви благодаря,че се озовахте тук!
В оригинала,който ме вдъхнови, тая Рада е мързелива и все отлага работата като търси причина...Тук също търси оправдание,че не може да се омъжи...Затова времето й минава,нищо,че мисли,че късмета й е в кърпа вързан...Не я линчуваме ,Искра, защото все пак е..съдба това,Аз не вярвам и на сляпата неделя,Краси,но истината е,че като "изпуснеш влака",..минава времето за деца и България "опустява" както казва Георги!Не се притеснявай,Блу,аз разбирам от шеги,а и много ми е приятно,че си тук!Прекрасен и изискан ти е хумора,Светличка,радвам се,че го правиш...
Точно такива са днишните,Наде,това е стар модел, тая Рада!Благодаря ти, миличка!
Така става,приятелю,Юри, няма жаби, а който търси принцове-автомати,може накрая и със шут да се примири... -
Иржи, коментарното ми стихче е шега. Нищо, че не съм сложила усмихнато емотиконче.
-
Докато се завъртиш и той живота не чака... за едно си закъснял, за друго-подранил. Но за "сляпата неделя" няма час и време, Рада да не чака, докато има кой да я вземе
-
По скоро тъжен, отколкото хумористичен стих. Така го усетих поне аз.
Защото накрая остава само една самота и тъга.
Може би много задълбах, но не се усмихнах тук. Прекалено много мъже и жени са с такава съдба днес, а България изчезва... Или поне бялата България (казвам го не с расизъм, а защото си е факт)
Поздравявам те. -
Защо одумвате жената?
Свободна воля цари на Земята.
Всеки може да прави каквото си ще
Не трябва да ви интересува въобще -
Младичка е още, нек' се поогледа,
доде има зъбки на два реда!
То сега ин витрото е модно,
що е под стотака си е годно!
Мила Иржи,
Исках да те поздравя с куплети,
ала хуморът ми доста блед е. 💖 -
Те днешните Ради до една са такива, Иржи. Осми ден им трябва ...И пари, и коли, и принц-банкомат. Крива.
-
Иржи! 😋
Тази Рада, май не знае,
че отдавна няма жаби!
Който принцове мечтае,
може шутът да награби!
😋👍👍
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Един подбира
друг от кандидати
няма мира.
Понякога човек става жертва на собствената си мнителност.
Добре си го описала макар че в днешни времена при общото съжителство може многократно да търсиш подходящия партньор.
Хубава тема с интересен замисъл.
Поздрав!