Защо преди години не успях да те срещна? Сега вече късно е... друг живота ми зае. Не съм щастлива с тази обич неуспешна, възползвала се от невинността ми на дете.
А каква съм сега, щом пламъка в очите ми го няма? И всичко около мен ми се струва пак измама. А чувствата нови не са вид дарение, заместник са само на старо вдъхновение.
Защо поне в съня ми тихичко не идваш? Нима и ти от любовта ми се страхуваш? Моля те... избави ме от тази обич нежелана, но късно е вече... душата ми е до скромност обедняла.
Не позволявай така живота си да пропилея, искам само с теб старините си да изживея. А тази неговата обич - "фалшивата", нека си върви... вече не съм жена - "страхливата"!
Благодаря ви за вниманието! София понякога тези стихове които пишем не ги преживяваме в реалния живот,ние ги чувстваме и пишем така,че те да бъдат харесвани на аудиторията,и на самите нас.А този стих лично аз не съм го преживала,но ти благодаря за мнението,оценям го!Усмихвайте се!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Много хубав стих!!!
Поздрави