17.01.2007 г., 13:14

Закъсняла среща!

1.3K 0 9
Защо преди години не успях да те срещна?
Сега вече късно е... друг живота ми зае.
Не съм щастлива с тази обич неуспешна,
възползвала се от невинността ми на дете.

А каква съм сега, щом пламъка в очите ми го няма?
И всичко около мен ми се струва пак измама.
А чувствата нови не са вид дарение,
заместник са само на старо вдъхновение.

Защо поне в съня ми тихичко не идваш?
Нима и ти от любовта ми се страхуваш?
Моля те... избави ме от тази обич нежелана,
но късно е вече... душата ми е до скромност обедняла.

Не позволявай така живота си да пропилея,
искам само с теб старините си да изживея.
А тази неговата обич - "фалшивата",
нека си върви... вече не съм жена - "страхливата"!



Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • За много неща си задаваме въпроса "Защо"
    Много хубав стих!!!
    Поздрави
  • Много ви благодаря още веднаж! "Една добра дума сгрява и най-жестокия мраз",а вашите думи сгряха моята душа!
  • Много ми хареса стиха ти!!!
    Поздрав!
  • Хубав стих, Диди!!! Поздрави!!!
  • "Сега вече късно е... "-никога не е късно,за да бъдеш щастлива.

    "А тази неговата обич - "фалшивата","-изгони я и бади щастлива с този,който е в сърцето ти.
    Все пак веднъж се живее.
    Поздрави за отличния стих

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....