Закъсняла среща!
Сега вече късно е... друг живота ми зае.
Не съм щастлива с тази обич неуспешна,
възползвала се от невинността ми на дете.
А каква съм сега, щом пламъка в очите ми го няма?
И всичко около мен ми се струва пак измама.
А чувствата нови не са вид дарение,
заместник са само на старо вдъхновение.
Защо поне в съня ми тихичко не идваш?
Нима и ти от любовта ми се страхуваш?
Моля те... избави ме от тази обич нежелана,
но късно е вече... душата ми е до скромност обедняла.
Не позволявай така живота си да пропилея,
искам само с теб старините си да изживея.
А тази неговата обич - "фалшивата",
нека си върви... вече не съм жена - "страхливата"!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Диана Всички права запазени
