30 nov 2007, 20:53

Закъсняло признание

  Poesía » Civil
1.1K 0 10
МАМО,
Ти, както винаги, се оказа права.
Човек оценява това, което има,
тогава, когато го загуби.
Защо аз,
твоят блуден син,
не търсих близостта ти,
когато бе до мен.
Прибирах се вкъщи уморен.
Крещях, виках и ти се карах.
А ти си ме чакала.
Днес, след толкова време,
разбирам, че си плакала.
Болката, мамо,
в сърцето.
Сърцето ти само
е знаело колко боли.
За прошка е късно да се моля.
Твоята гордост не би приела
молба от милия ти син.
Не плачи, мамо, твой съм.
Ще свърши кошмара, това бе само сън.
Защо си ме възпитала така
да помагам на другите,
а с теб да бъда груб?
Майко, аз вече съм зрял мъж,
но сълзите ми тръгват, когато
си спомня за твоя поглед,
забит в земята, заради
несподелени думи и майчина любов.
Ти искаше от мен само
здраво да стъпвам по калната замя.
Срамувам се, мамо, от моята воля.
Воля не, а силен инат.
Да постигна всичко сам,
без да търся помощ и съвет.
А ти през цялото време си ме следвала.
С мислите си била си до мен.
Въпреки всичко, аз те моля,
бъди с мен от там, където си!
           ПРОСТИ!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Явор Перфанов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...