30.11.2007 г., 20:53

Закъсняло признание

1.1K 0 10
МАМО,
Ти, както винаги, се оказа права.
Човек оценява това, което има,
тогава, когато го загуби.
Защо аз,
твоят блуден син,
не търсих близостта ти,
когато бе до мен.
Прибирах се вкъщи уморен.
Крещях, виках и ти се карах.
А ти си ме чакала.
Днес, след толкова време,
разбирам, че си плакала.
Болката, мамо,
в сърцето.
Сърцето ти само
е знаело колко боли.
За прошка е късно да се моля.
Твоята гордост не би приела
молба от милия ти син.
Не плачи, мамо, твой съм.
Ще свърши кошмара, това бе само сън.
Защо си ме възпитала така
да помагам на другите,
а с теб да бъда груб?
Майко, аз вече съм зрял мъж,
но сълзите ми тръгват, когато
си спомня за твоя поглед,
забит в земята, заради
несподелени думи и майчина любов.
Ти искаше от мен само
здраво да стъпвам по калната замя.
Срамувам се, мамо, от моята воля.
Воля не, а силен инат.
Да постигна всичко сам,
без да търся помощ и съвет.
А ти през цялото време си ме следвала.
С мислите си била си до мен.
Въпреки всичко, аз те моля,
бъди с мен от там, където си!
           ПРОСТИ!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Явор Перфанов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...