perfanov (Явор Перфанов)
520 9
Nov 30, 2007, 8:53 PM

Закъсняло признание 

  Poetry » Civilian
924 0 10
МАМО,
Ти, както винаги, се оказа права.
Човек оценява това, което има,
тогава, когато го загуби.
Защо аз,
твоят блуден син,
не търсих близостта ти,
когато бе до мен.
Прибирах се вкъщи уморен.
Крещях, виках и ти се карах.
А ти си ме чакала.
Днес, след толкова време,
разбирам, че си плакала.
Болката, мамо,
в сърцето.
Сърцето ти само
е знаело колко боли.
За прошка е късно да се моля.
Твоята гордост не би приела
молба от милия ти син.
Не плачи, мамо, твой съм.
Ще свърши кошмара, това бе само сън.
Защо си ме възпитала така
да помагам на другите,
а с теб да бъда груб?
Майко, аз вече съм зрял мъж,
но сълзите ми тръгват, когато
си спомня за твоя поглед,
забит в земята, заради
несподелени думи и майчина любов.
Ти искаше от мен само
здраво да стъпвам по калната замя.
Срамувам се, мамо, от моята воля.
Воля не, а силен инат.
Да постигна всичко сам,
без да търся помощ и съвет.
А ти през цялото време си ме следвала.
С мислите си била си до мен.
Въпреки всичко, аз те моля,
бъди с мен от там, където си!
           ПРОСТИ!

© Явор Перфанов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??