16 sept 2008, 23:18

Закътани спомени 

  Poesía » Otra
847 0 7
 

Сънувах и снощи бащини двори -

къщата, мегдана и стария геран,

детството наше, кой какво стори...

Спомени свидни, миг преживян.

Писах ти много, не пратих едно,

скътани пазя ги, в кутия в долапа...

С мисли достига те всяко писмо

и знам, че четеш ги... с душата...

Усещам отново познати ухания,

тръпка при допир с твойте ръце,

първи трепети, сълзи, познания,

що е да люби моминско сърце...

Още потят се длани от спомена,

още в очите един поглед  ме гали...

До неделя ще бъда веч задомена,

не за тебе, за него... Болка е, пари.

 

16.09.2008г

(цикъл "Звуци от старата ракла")

***

Какво ме вдъхнови

Една докосваща творба, с тежък и многопластов сюжет, от която се носи носталгично-старовремска и тъжна мелодия

http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=132489

"Не пъди любовта, щом застане на прага ти!"  автор: Napolitano

© Анета Саманлиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Трогателни спомени! Браво!!!!
  • БРАВО!!!
  • "С мисли достига те всяко писмо

    и знам, че четеш ги... с душата..."

    Това е достатъчно да прочета и дори да незная автора, бих била сигурна ,че си ти.
    Поздрав Ани!
  • "и знам, че четеш ги... с душата..."


    Етчиии*
  • Писах ти много, не пратих едно,

    скътани пазя ги, в кутия в долапа...


    Жегваш, Етчи!*
  • "Писах ти много, не пратих едно,

    скътани пазя ги, в кутия в долапа...

    С мисли достига те всяко писмо

    и знам, че четеш ги... с душата..."

    И всяко писмо се превърна във стих,
    стихът пък във песен,която след теб
    и над теб със любов ще лети ...



  • Марката "Етчи" винаги означава качество...
Propuestas
: ??:??