16 sept 2008, 23:18

Закътани спомени

  Poesía » Otra
1K 0 7
 

Сънувах и снощи бащини двори -

къщата, мегдана и стария геран,

детството наше, кой какво стори...

Спомени свидни, миг преживян.

Писах ти много, не пратих едно,

скътани пазя ги, в кутия в долапа...

С мисли достига те всяко писмо

и знам, че четеш ги... с душата...

Усещам отново познати ухания,

тръпка при допир с твойте ръце,

първи трепети, сълзи, познания,

що е да люби моминско сърце...

Още потят се длани от спомена,

още в очите един поглед  ме гали...

До неделя ще бъда веч задомена,

не за тебе, за него... Болка е, пари.

 

16.09.2008г

(цикъл "Звуци от старата ракла")

***

Какво ме вдъхнови

Една докосваща творба, с тежък и многопластов сюжет, от която се носи носталгично-старовремска и тъжна мелодия

http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=132489

"Не пъди любовта, щом застане на прага ти!"  автор: Napolitano

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анета Саманлиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...