Закътани спомени
Сънувах и снощи бащини двори -
къщата, мегдана и стария геран,
детството наше, кой какво стори...
Спомени свидни, миг преживян.
Писах ти много, не пратих едно,
скътани пазя ги, в кутия в долапа...
С мисли достига те всяко писмо
и знам, че четеш ги... с душата...
Усещам отново познати ухания,
тръпка при допир с твойте ръце,
първи трепети, сълзи, познания,
що е да люби моминско сърце...
Още потят се длани от спомена,
още в очите един поглед ме гали...
До неделя ще бъда веч задомена,
не за тебе, за него... Болка е, пари.
16.09.2008г
(цикъл "Звуци от старата ракла")
***
Какво ме вдъхнови
Една докосваща творба, с тежък и многопластов сюжет, от която се носи носталгично-старовремска и тъжна мелодия
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=132489
"Не пъди любовта, щом застане на прага ти!" автор: Napolitano
© Анета Саманлиева All rights reserved.
