Залез

27 ene 2010, 23:14

Poesía » Otra

965 0 2

Слана попари крехкото ми тяло,

а някога аз бях зелената трева

и слънце гря и беше лято,

а тъкмо бе отминала и пролетта.

Щастието ми беше ежедневно

и радост бе покрила селския ми двор,

но есен рязко ме застигна гневно

и мойта волност стана мой затвор.

Залезе слънцето над моя небосклон,

черна нощ настана над света ми.

Нямах време даже за поклон -

завесата се спусна под носа ми.

Очи отварям, утро не настава,

в безкраен мрак затворница съм аз,

удавница във своята забрава,

заключена тук до последния си час.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.