Залез
Залез
Пурпурен залез накрай земята изтлява,
светлина и мрак разделят света ни на две,
дали в този миг само денят отминава,
или с него си тръгва и нещо от теб…
Едреят сенките от зарево далечно,
ето, луната хвърля сребърни мрежи,
без компас в кръговрата извечен,
търсим в нощта единствено нежност.
С последните лъчи в очите ти ще вляза,
за отминалото време няма да тъжа,
към изгрева - и след най-красивия залез -
по извивката на топлите ти ириси вървя.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Запрян Колев Todos los derechos reservados
