Oct 12, 2014, 7:27 PM

Залез

  Poetry » Love
1.2K 0 12

                  Залез

 

Пурпурен залез накрай земята изтлява,

светлина и мрак разделят света ни на две,

дали в този миг само денят отминава,

или с него си тръгва и нещо от теб…

 

Едреят сенките от зарево далечно,

ето, луната хвърля сребърни мрежи,

без компас в кръговрата извечен,

търсим в нощта единствено нежност.

 

С последните лъчи  в очите ти ще вляза,

за отминалото време няма да тъжа,

към изгрева - и след най-красивия залез -

по извивката на топлите ти ириси вървя.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Запрян Колев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...