Залез
Пурпурен залез накрай земята изтлява,
светлина и мрак разделят света ни на две,
дали в този миг само денят отминава,
или с него си тръгва и нещо от теб…
Едреят сенките от зарево далечно,
ето, луната хвърля сребърни мрежи,
без компас в кръговрата извечен,
търсим в нощта единствено нежност.
С последните лъчи в очите ти ще вляза,
за отминалото време няма да тъжа,
към изгрева - и след най-красивия залез -
по извивката на топлите ти ириси вървя.
© Запрян Колев All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
