Залез
Залез
Пурпурен залез накрай земята изтлява,
светлина и мрак разделят света ни на две,
дали в този миг само денят отминава,
или с него си тръгва и нещо от теб…
Едреят сенките от зарево далечно,
ето, луната хвърля сребърни мрежи,
без компас в кръговрата извечен,
търсим в нощта единствено нежност.
С последните лъчи в очите ти ще вляза,
за отминалото време няма да тъжа,
към изгрева - и след най-красивия залез -
по извивката на топлите ти ириси вървя.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Запрян Колев Все права защищены
