25 jul 2017, 13:56  

Залез

  Poesía » Otra
909 0 3

от бързане и Времето е с разширени вени

болно

а уж лекува всички рани

песъчинките в утробата на камъка

на ръждясалите циферблати се присмиват

че са излишни

дори на Вечността за тортата рождена

птиците заминали на юг

по-точни са след изкълваната безпаметност

за лутащото се в пространството от грешки Остаряване

махалото на хоризонта между Минало и Бъдеще

бесило е за сянката на Тишината

останала след падналото Слънце

изпила съсирената по небето кръв

почуква само дървената кукувица

по дверите на Храма на безмълвието

в който всяка вечер вместо дар

за новия ден

оставям ластичен чорап

за разширените вени на ...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милко Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Пърха от образи и картини. Завладяващо!
  • Харесах метафорите, които, сами по себе си, са истинска поезия, всяка една казва толкова много!
  • Много дълбочина, мъдрост и истина!
    Почитания за експресивния изказ!!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...