25 jul 2017, 13:56  

Залез

  Poesía » Otra
935 0 3

от бързане и Времето е с разширени вени

болно

а уж лекува всички рани

песъчинките в утробата на камъка

на ръждясалите циферблати се присмиват

че са излишни

дори на Вечността за тортата рождена

птиците заминали на юг

по-точни са след изкълваната безпаметност

за лутащото се в пространството от грешки Остаряване

махалото на хоризонта между Минало и Бъдеще

бесило е за сянката на Тишината

останала след падналото Слънце

изпила съсирената по небето кръв

почуква само дървената кукувица

по дверите на Храма на безмълвието

в който всяка вечер вместо дар

за новия ден

оставям ластичен чорап

за разширените вени на ...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милко Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Пърха от образи и картини. Завладяващо!
  • Харесах метафорите, които, сами по себе си, са истинска поезия, всяка една казва толкова много!
  • Много дълбочина, мъдрост и истина!
    Почитания за експресивния изказ!!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...