Залез
от бързане и Времето е с разширени вени
болно
а уж лекува всички рани
песъчинките в утробата на камъка
на ръждясалите циферблати се присмиват
че са излишни
дори на Вечността за тортата рождена
птиците заминали на юг
по-точни са след изкълваната безпаметност
за лутащото се в пространството от грешки Остаряване
махалото на хоризонта между Минало и Бъдеще
бесило е за сянката на Тишината
останала след падналото Слънце
изпила съсирената по небето кръв
почуква само дървената кукувица
по дверите на Храма на безмълвието
в който всяка вечер вместо дар
за новия ден
оставям ластичен чорап
за разширените вени на ...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Милко Христов Все права защищены
