25.07.2017 г., 13:56 ч.  

Залез 

  Поезия » Друга
682 0 3

от бързане и Времето е с разширени вени

болно

а уж лекува всички рани

песъчинките в утробата на камъка

на ръждясалите циферблати се присмиват

че са излишни

дори на Вечността за тортата рождена

птиците заминали на юг

по-точни са след изкълваната безпаметност

за лутащото се в пространството от грешки Остаряване

махалото на хоризонта между Минало и Бъдеще

бесило е за сянката на Тишината

останала след падналото Слънце

изпила съсирената по небето кръв

почуква само дървената кукувица

по дверите на Храма на безмълвието

в който всяка вечер вместо дар

за новия ден

оставям ластичен чорап

за разширените вени на ...

© Милко Христов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Пърха от образи и картини. Завладяващо!
  • Харесах метафорите, които, сами по себе си, са истинска поезия, всяка една казва толкова много!
  • Много дълбочина, мъдрост и истина!
    Почитания за експресивния изказ!!
Предложения
: ??:??