Залез
от бързане и Времето е с разширени вени
болно
а уж лекува всички рани
песъчинките в утробата на камъка
на ръждясалите циферблати се присмиват
че са излишни
дори на Вечността за тортата рождена
птиците заминали на юг
по-точни са след изкълваната безпаметност
за лутащото се в пространството от грешки Остаряване
махалото на хоризонта между Минало и Бъдеще
бесило е за сянката на Тишината
останала след падналото Слънце
изпила съсирената по небето кръв
почуква само дървената кукувица
по дверите на Храма на безмълвието
в който всяка вечер вместо дар
за новия ден
оставям ластичен чорап
за разширените вени на ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Милко Христов Всички права запазени
