11 abr 2020, 23:13

Залез

  Poesía
692 0 0

Погледни в очите ми –

Залезът се оглежда в тях.

В черното на зениците ми

Слънцето трепти и залязва.

 

Погледни в очите ми –

Там няма страх от този залез.

Те гледат спокойно хоризонта –

Някъде отвъд е целият смисъл.

 

В черните зеници на очите ми

Се оглежда една горяща планета.

Не, не е Слънцето, то е звезда.

Този залез прилича на пожар...

 

Не ме е страх от този залез –

Затварям очи и виждам мрак.

Една планета гори и ние сме на нея.

И всеки замижава – ще мине и това!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ваня Накова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...