Погледни в очите ми –
Залезът се оглежда в тях.
В черното на зениците ми
Слънцето трепти и залязва.
Погледни в очите ми –
Там няма страх от този залез.
Те гледат спокойно хоризонта –
Някъде отвъд е целият смисъл.
В черните зеници на очите ми
Се оглежда една горяща планета.
Не, не е Слънцето, то е звезда.
Този залез прилича на пожар...
Не ме е страх от този залез –
Затварям очи и виждам мрак.
Една планета гори и ние сме на нея.
И всеки замижава – ще мине и това!
© Ваня Накова Всички права запазени