11.04.2020 г., 23:13

Залез

689 0 0

Погледни в очите ми –

Залезът се оглежда в тях.

В черното на зениците ми

Слънцето трепти и залязва.

 

Погледни в очите ми –

Там няма страх от този залез.

Те гледат спокойно хоризонта –

Някъде отвъд е целият смисъл.

 

В черните зеници на очите ми

Се оглежда една горяща планета.

Не, не е Слънцето, то е звезда.

Този залез прилича на пожар...

 

Не ме е страх от този залез –

Затварям очи и виждам мрак.

Една планета гори и ние сме на нея.

И всеки замижава – ще мине и това!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ваня Накова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....