Apr 11, 2020, 11:13 PM

Залез

  Poetry
693 0 0

Погледни в очите ми –

Залезът се оглежда в тях.

В черното на зениците ми

Слънцето трепти и залязва.

 

Погледни в очите ми –

Там няма страх от този залез.

Те гледат спокойно хоризонта –

Някъде отвъд е целият смисъл.

 

В черните зеници на очите ми

Се оглежда една горяща планета.

Не, не е Слънцето, то е звезда.

Този залез прилича на пожар...

 

Не ме е страх от този залез –

Затварям очи и виждам мрак.

Една планета гори и ние сме на нея.

И всеки замижава – ще мине и това!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ваня Накова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...