Apr 11, 2020, 11:13 PM

Залез

  Poetry
690 0 0

Погледни в очите ми –

Залезът се оглежда в тях.

В черното на зениците ми

Слънцето трепти и залязва.

 

Погледни в очите ми –

Там няма страх от този залез.

Те гледат спокойно хоризонта –

Някъде отвъд е целият смисъл.

 

В черните зеници на очите ми

Се оглежда една горяща планета.

Не, не е Слънцето, то е звезда.

Този залез прилича на пожар...

 

Не ме е страх от този залез –

Затварям очи и виждам мрак.

Една планета гори и ние сме на нея.

И всеки замижава – ще мине и това!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ваня Накова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...