28 ago 2013, 8:32

Залез нейде в Океана...

673 0 2

Залез нейде в Океана...

(лирични миниатюри)

 

1.

Залезът е светлина разлята

над разлюляните води,

нощта е после и която

ще ни разбие на вълни,

 

ще ни превърне в тъмен шепот

на разлудуваният бриз

и сред звездите ще потънем

на тихата небесна вис...

 

2.

 

В Душата ми нещо тревожно

се втурна, но с нежност изпълни я,

с предчувствие невъзмоно,

като спомен забравен от мълния,

 

а вятърът нещо нашепна

за моята тайнствена зодия...

... Едно Море стисках във шепа

унесен в любима мелодия...

 

Коста Качев,

Океана

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Коста Качев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...