28.08.2013 г., 8:32

Залез нейде в Океана...

668 0 2

Залез нейде в Океана...

(лирични миниатюри)

 

1.

Залезът е светлина разлята

над разлюляните води,

нощта е после и която

ще ни разбие на вълни,

 

ще ни превърне в тъмен шепот

на разлудуваният бриз

и сред звездите ще потънем

на тихата небесна вис...

 

2.

 

В Душата ми нещо тревожно

се втурна, но с нежност изпълни я,

с предчувствие невъзмоно,

като спомен забравен от мълния,

 

а вятърът нещо нашепна

за моята тайнствена зодия...

... Едно Море стисках във шепа

унесен в любима мелодия...

 

Коста Качев,

Океана

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...