ЗАЛЕЗИ

"Прииска ли ти се да подариш залез на жена, не се питай повече дали я обичаш".

М. Лалева : "Живот в скалите"

Когато тез слова,

изпратени от теб, узнах,

светкавица в ума проблесна.

Едва тогава осъзнах

защо на залези ловец съм бил ?

Едва тогава осъзнах -

За теб на лов за залези съм бил!

Едва тогава аз разбрах

защо изпращам тези залези-подаръци.

Едва тогава проумях

защо изплащам тез любовни данъци.

.......

Залези пролетни, залези летни,

залези есенни, зимни, безчетни.

Залези ведри, залези светли,

както е  светла душата ти.

Залези прелестни, страшно

красиви,  

но не тъй красиви като снагата ти.

Залези с четка на майстор обагрени,

с багри, каквито крият очите ти.

Понякога залези -

в облаци тъмни слънце затворено,

все едно вратите на ада -

широко отворени.

Залези мрачни и тъжни

когато с тебе тъгувахме.

Залези светли, безоблачни,

когато с теб се целувахме.

Залези всякакви, вечно различни,

вечно различни, но не и безлични.

...........

В моите залези ти беше слънцето.

Ти беше вчера, ти си и днес.

И утре ще бъдеш

на залеза слънцето!

И утре ще бъдеш

на любовта зрънцето!

......

Аз обич събирам -

зрънце по зрънце!

Залез без тебе =

залез без слънце!