ЗАЛЕЗИ
"Прииска ли ти се да подариш залез на жена, не се питай повече дали я обичаш".
М. Лалева : "Живот в скалите"
Когато тез слова,
изпратени от теб, узнах,
светкавица в ума проблесна.
Едва тогава осъзнах
защо на залези ловец съм бил ?
Едва тогава осъзнах -
За теб на лов за залези съм бил!
Едва тогава аз разбрах
защо изпращам тези залези-подаръци.
Едва тогава проумях
защо изплащам тез любовни данъци.
.......
Залези пролетни, залези летни,
залези есенни, зимни, безчетни.
Залези ведри, залези светли,
както е светла душата ти.
Залези прелестни, страшно
красиви,
но не тъй красиви като снагата ти.
Залези с четка на майстор обагрени,
с багри, каквито крият очите ти.
Понякога залези -
в облаци тъмни слънце затворено,
все едно вратите на ада -
широко отворени.
Залези мрачни и тъжни
когато с тебе тъгувахме.
Залези светли, безоблачни,
когато с теб се целувахме.
Залези всякакви, вечно различни,
вечно различни, но не и безлични.
...........
В моите залези ти беше слънцето.
Ти беше вчера, ти си и днес.
И утре ще бъдеш
на залеза слънцето!
И утре ще бъдеш
на любовта зрънцето!
......
Аз обич събирам -
зрънце по зрънце!
Залез без тебе =
залез без слънце!
© Миопа Всички права запазени