25 sept 2007, 14:43

Залези

  Poesía
1.1K 0 10

                                    Залези

               Животът ми бавно  край мене минава.
               По пясъка ситен следата остава.
               Далече се губи и тихо умира,
               но стонът последен в пътя мой все ме спира.
  

               Красиво и страшно е вечер на плажа,
               когато морето във кръв се облива
               и слънцето сякаш умира.
               Последен е залезът, мислиш, изгрев няма да има!
  

               В живота ми залез не искам да има!
               Сърцето ми в кръв той да облива.

               Не искам във бездни бездънни да падам!

               Без време ненужно аз да умирам!
 

 О, колко е страшно, когато
                                        залези в живота ти има! 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мирослав Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...