Залези
Залези
Животът ми бавно край мене минава.
По пясъка ситен следата остава.
Далече се губи и тихо умира,
но стонът последен в пътя мой все ме спира.
Красиво и страшно е вечер на плажа,
когато морето във кръв се облива
и слънцето сякаш умира.
Последен е залезът, мислиш, изгрев няма да има!
В живота ми залез не искам да има!
Сърцето ми в кръв той да облива.
Не искам във бездни бездънни да падам!
Без време ненужно аз да умирам!
О, колко е страшно, когато
залези в живота ти има!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мирослав Всички права запазени
