Sep 25, 2007, 2:43 PM

Залези 

  Poetry
864 0 10

                                    Залези

               Животът ми бавно  край мене минава.
               По пясъка ситен следата остава.
               Далече се губи и тихо умира,
               но стонът последен в пътя мой все ме спира.
  

               Красиво и страшно е вечер на плажа,
               когато морето във кръв се облива
               и слънцето сякаш умира.
               Последен е залезът, мислиш, изгрев няма да има!
  

               В живота ми залез не искам да има!
               Сърцето ми в кръв той да облива.

               Не искам във бездни бездънни да падам!

               Без време ненужно аз да умирам!
 

 О, колко е страшно, когато
                                        залези в живота ти има! 

© Мирослав All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??