Залезът на мълчанието

Poesía » Del paisaje

795 4 10

Припадат сиви петна...

А небето напролет е щастливо!

Слънчев залез. Птици игриво

събират деня с нощта.

Къде сте нежни звезди?!

Саван безмълвен ви покрива.

Далечни, чувствата изстиват...

И времето не ги спести.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Ranrozar (Стойчо Станев)

Благодаря за коментара и оценката, Силвия!

2021-05-22T16:08:44+03:00
Plevel (Силвия Илиева)

Поздравления за умението да въздействаш силно, но с малко думи. Отново изразителна победа над многословието! Поздравления, Стойчо!

2021-05-22T15:36:32+03:00
Ranrozar (Стойчо Станев)

Благодаря за коментара, Пепи!
Биологично, както и в общ смисъл:времето е безпристрастен оценител...

2021-05-09T23:25:18+03:00
palenka (П Антонова)

Времето не прощава...
Поздравления!

2021-05-09T19:24:58+03:00
Ranrozar (Стойчо Станев)

Благодаря за поздравите, Росица!
Да,птиците носят залеза на деня върху крилете си!
Благодаря, за хубавите думи, Миночка!
Когато при залез погледна небето, като че ли птиците при полет не се интересуват от земните ни грижи. Имат криле.Дори понякога умират в полет.

2021-05-08T17:41:47+03:00

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Poesía 5.2K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0