Залезът на мълчанието

Poesía » Del paisaje

789 4 10

Припадат сиви петна...

А небето напролет е щастливо!

Слънчев залез. Птици игриво

събират деня с нощта.

Къде сте нежни звезди?!

Саван безмълвен ви покрива.

Далечни, чувствата изстиват...

И времето не ги спести.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Ranrozar (Стойчо Станев)

Благодаря за коментара и оценката, Силвия!

2021-05-22T16:08:44+03:00
Plevel (Силвия Илиева)

Поздравления за умението да въздействаш силно, но с малко думи. Отново изразителна победа над многословието! Поздравления, Стойчо!

2021-05-22T15:36:32+03:00
Ranrozar (Стойчо Станев)

Благодаря за коментара, Пепи!
Биологично, както и в общ смисъл:времето е безпристрастен оценител...

2021-05-09T23:25:18+03:00
palenka (П Антонова)

Времето не прощава...
Поздравления!

2021-05-09T19:24:58+03:00
Ranrozar (Стойчо Станев)

Благодаря за поздравите, Росица!
Да,птиците носят залеза на деня върху крилете си!
Благодаря, за хубавите думи, Миночка!
Когато при залез погледна небето, като че ли птиците при полет не се интересуват от земните ни грижи. Имат криле.Дори понякога умират в полет.

2021-05-08T17:41:47+03:00

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0