Залезът на мълчанието

Poetry » Landscape

788 4 10

Припадат сиви петна...

А небето напролет е щастливо!

Слънчев залез. Птици игриво

събират деня с нощта.

Къде сте нежни звезди?!

Саван безмълвен ви покрива.

Далечни, чувствата изстиват...

И времето не ги спести.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Ranrozar (Стойчо Станев)

Благодаря за коментара и оценката, Силвия!

2021-05-22T16:08:44+03:00
Plevel (Силвия Илиева)

Поздравления за умението да въздействаш силно, но с малко думи. Отново изразителна победа над многословието! Поздравления, Стойчо!

2021-05-22T15:36:32+03:00
Ranrozar (Стойчо Станев)

Благодаря за коментара, Пепи!
Биологично, както и в общ смисъл:времето е безпристрастен оценител...

2021-05-09T23:25:18+03:00
palenka (П Антонова)

Времето не прощава...
Поздравления!

2021-05-09T19:24:58+03:00
Ranrozar (Стойчо Станев)

Благодаря за поздравите, Росица!
Да,птиците носят залеза на деня върху крилете си!
Благодаря, за хубавите думи, Миночка!
Когато при залез погледна небето, като че ли птиците при полет не се интересуват от земните ни грижи. Имат криле.Дори понякога умират в полет.

2021-05-08T17:41:47+03:00

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0