5 dic 2010, 12:13

Залог

  Poesía » Otra
1.1K 0 0

В дъждовна мрачна нощ

вятърът вее изнурен,

светлините мижат -

досущ восък

до основи изгорен.

 

Мотаеш се отново

из тесните улички,

нещо пак търсиш, нали?

От "последна" до "последна" игра

и така до зори...

С късмета свикнал да търгуваш си,

но някой ден ще ти изневери.

 

Парите за теб не са нищо -

просто разменни хартийки,

животът ти песен е -

каква свобода...

 

Да се досетя аз трябваше,

а не да мълча -

първо приятелски с картите,

парите, вещите и после дома...

 

Последва забвение -

заложи и мойта душа.

Игра животът за теб е -

в тази мрачна мъглява нощ

аз съм сама -

твоите сметки пак плащам -

със своята болка и самота...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Екатерина Маркова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...