5.12.2010 г., 12:13

Залог

1.1K 0 0

В дъждовна мрачна нощ

вятърът вее изнурен,

светлините мижат -

досущ восък

до основи изгорен.

 

Мотаеш се отново

из тесните улички,

нещо пак търсиш, нали?

От "последна" до "последна" игра

и така до зори...

С късмета свикнал да търгуваш си,

но някой ден ще ти изневери.

 

Парите за теб не са нищо -

просто разменни хартийки,

животът ти песен е -

каква свобода...

 

Да се досетя аз трябваше,

а не да мълча -

първо приятелски с картите,

парите, вещите и после дома...

 

Последва забвение -

заложи и мойта душа.

Игра животът за теб е -

в тази мрачна мъглява нощ

аз съм сама -

твоите сметки пак плащам -

със своята болка и самота...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Екатерина Маркова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....