В дъждовна мрачна нощ

вятърът вее изнурен,

светлините мижат -

досущ восък

до основи изгорен.

Мотаеш се отново

из тесните улички,

нещо пак търсиш, нали?

От "последна" до "последна" игра

и така до зори...

С късмета свикнал да търгуваш си,

но някой ден ще ти изневери.

Парите за теб не са нищо -

просто разменни хартийки,

животът ти песен е -

каква свобода...

Да се досетя аз трябваше,

а не да мълча -

първо приятелски с картите,

парите, вещите и после дома...

Последва забвение -

заложи и мойта душа.

Игра животът за теб е -

в тази мрачна мъглява нощ

аз съм сама -

твоите сметки пак плащам -

със своята болка и самота...