24 mar 2011, 23:51

Заложник

  Poesía » Civil
766 0 2

Как се разказва –

            от сутрин до пладне,

че нищичко нямаш,

че в нищо не вярваш.

В килер запокитил

              едно прашасало знаме.

СВОБОДА!

                     – чрез смъртта.

Едно смутено послание.

 

Все някак обядва се

                  с превързано рамо.

И все някак затварят се

откритите рани.

На един плътта заздравява,

но какво му остава

                               на другия,

себе си виждащ в нишаните.

 

Отвътре разяден,

живот, лишен от внимание.

Лишен от същност и смисъл –

живот, живян без желание.

Пришит, закърпен

                             към дните ни,

скимтящ в ръждясал пълнител –

духът се слива с куршума...

… за да не стане мъчително.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Константин Дренски Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...