24 mar 2011, 23:51

Заложник

  Poesía » Civil
761 0 2

Как се разказва –

            от сутрин до пладне,

че нищичко нямаш,

че в нищо не вярваш.

В килер запокитил

              едно прашасало знаме.

СВОБОДА!

                     – чрез смъртта.

Едно смутено послание.

 

Все някак обядва се

                  с превързано рамо.

И все някак затварят се

откритите рани.

На един плътта заздравява,

но какво му остава

                               на другия,

себе си виждащ в нишаните.

 

Отвътре разяден,

живот, лишен от внимание.

Лишен от същност и смисъл –

живот, живян без желание.

Пришит, закърпен

                             към дните ни,

скимтящ в ръждясал пълнител –

духът се слива с куршума...

… за да не стане мъчително.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Константин Дренски Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...