Заложник
Как се разказва –
от сутрин до пладне,
че нищичко нямаш,
че в нищо не вярваш.
В килер запокитил
едно прашасало знаме.
СВОБОДА!
– чрез смъртта.
Едно смутено послание.
Все някак обядва се
с превързано рамо.
И все някак затварят се
откритите рани.
На един плътта заздравява,
но какво му остава
на другия,
себе си виждащ в нишаните.
Отвътре разяден,
живот, лишен от внимание.
Лишен от същност и смисъл –
живот, живян без желание.
Пришит, закърпен
към дните ни,
скимтящ в ръждясал пълнител –
духът се слива с куршума...
… за да не стане мъчително.
© Константин Дренски All rights reserved.
