27 ene 2020, 7:41

Залъгалката "надежда"

Poesía

917 0 5

Прихлупен под капака на мъглата
бродя в сивия си ден,
търся на надеждата следата,
която бе някога пред мен.
Въртя нанизани на шиш
любови, разорения,
реномета и престиж,
безводия, епидемии,
радости и скърби,
дъги от пожарища
и хапчета в оредели зъби ...
Надеждата нима бе сляпа
или нямах тези сетива
да разбера - надежди няма,
ако не си на лъка тетива,
да се прицелваш и да стреляш
в мъглата на своята съдба ...
Каква следа да търся,
тя, надеждата е мираж
с който се залъгваш,
че не подлежиш на демонтаж ...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

goblenka (Маргарита Ангелова)

Успех! Аз моята я намерих и върнах. Вече я пазя старателно.

2020-01-27T12:31:16+02:00
valqka (Валентин Василев)

Запасил съм се със свещи! Търся, Марги!

2020-01-27T12:30:10+02:00
goblenka (Маргарита Ангелова)

Вал, страшно е, когато и тя си отиде! Намери я!

2020-01-27T11:09:09+02:00
valqka (Валентин Василев)

Уау! В десятката! Това се казва единомислие! В срещата с бента на надеждата, разплиска се душата ми, тръпки ме полазиха! Благодаря сърдечно, Марги!

2020-01-27T10:20:02+02:00
goblenka (Маргарита Ангелова)

Къде се дяна туй богатство?

Тез аромати?! Тез цветя!

Остана празно туй пространство,

когато си отиде Тя!

Кога и как, със тихи стъпки,

напусна моя малък мир...

По кожата ми лазят тръпки!

Душевна пустота и мъка, останали са от подир!

Аз малко късно забелязах,

че вече си е отишла.

Бързах да живея и не знаех

каква щастливка съм била.

Сега надеждата я няма.

Оставила ме е сама.

Кажете ми: Какво да правя?

Тъй пусто е без нея у дома!

© Маргарита Ангелова Всички права запазени

Докладвай нередност

Добави в "Любими"

.

2020-01-27T08:50:13+02:00

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0