Прихлупен под капака на мъглата
бродя в сивия си ден,
търся на надеждата следата,
която бе някога пред мен.
Въртя нанизани на шиш
любови, разорения,
реномета и престиж,
безводия, епидемии,
радости и скърби,
дъги от пожарища
и хапчета в оредели зъби ...
Надеждата нима бе сляпа ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up