Залъгалката "надежда"
Прихлупен под капака на мъглата
бродя в сивия си ден,
търся на надеждата следата,
която бе някога пред мен.
Въртя нанизани на шиш
любови, разорения,
реномета и престиж,
безводия, епидемии,
радости и скърби,
дъги от пожарища
и хапчета в оредели зъби ...
Надеждата нима бе сляпа
или нямах тези сетива
да разбера - надежди няма,
ако не си на лъка тетива,
да се прицелваш и да стреляш
в мъглата на своята съдба ...
Каква следа да търся,
тя, надеждата е мираж
с който се залъгваш,
че не подлежиш на демонтаж ...
© Валентин Василев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Успех! Аз моята я намерих и върнах. Вече я пазя старателно.
-
Запасил съм се със свещи! Търся, Марги!
-
Вал, страшно е, когато и тя си отиде! Намери я!
-
Уау! В десятката! Това се казва единомислие! В срещата с бента на надеждата, разплиска се душата ми, тръпки ме полазиха! Благодаря сърдечно, Марги!
-
Къде се дяна туй богатство?
Тез аромати?! Тез цветя!
Остана празно туй пространство,
когато си отиде Тя!
Кога и как, със тихи стъпки,
напусна моя малък мир...
По кожата ми лазят тръпки!
Душевна пустота и мъка, останали са от подир!
Аз малко късно забелязах,
че вече си е отишла.
Бързах да живея и не знаех
каква щастливка съм била.
Сега надеждата я няма.
Оставила ме е сама.
Кажете ми: Какво да правя?
Тъй пусто е без нея у дома!
© Маргарита Ангелова Всички права запазени
Докладвай нередност
Добави в "Любими"
.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
