Залъгалката "надежда"
Прихлупен под капака на мъглата
бродя в сивия си ден,
търся на надеждата следата,
която бе някога пред мен.
Въртя нанизани на шиш
любови, разорения,
реномета и престиж,
безводия, епидемии,
радости и скърби,
дъги от пожарища
и хапчета в оредели зъби ...
Надеждата нима бе сляпа
или нямах тези сетива
да разбера - надежди няма,
ако не си на лъка тетива,
да се прицелваш и да стреляш
в мъглата на своята съдба ...
Каква следа да търся,
тя, надеждата е мираж
с който се залъгваш,
че не подлежиш на демонтаж ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Василев Всички права запазени
