renika67 (Ирена Георгиева)
150 174
30 jul 2011, 4:36

Залъгваме се, че живеем... 

  Poesía
1316 0 6

Във свят от злоба изтъкан,

от завист и от мръсотия

останали без срам, без свян

за никой няма угодия...

Да вземе първи да се "уреди "

за себе си, за свойта си душица,

че неговата да върви...

да пълни дупката, като къртица...

Да рови в тъмното, да хвърля кал,

слепец за цял живот остава...

не помни някога дали е дал,

но помни, който трябва да му дава...

Линее в мисли за това,

че някой може да го превъзхожда,

превърнал се е от човек в змия...

и съскането му подхожда.

Проклина, псува и не вярва в Бог,

озъбен мисли си, че се усмихва,

но кой под погледа жесток

усмивка да потърси дръзва...

И стиска ли му на човек въобще

да гъкне или нещо да направи,

че "0ня" може, ако ще,

във плюнката да го удави...

И в страх се нижат ден след ден,

пред минало и бъдеще немееш -

от мисли и тревоги изпотен...

Залъгваш  се, човеко, че живееш...

© Ирена Георгиева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??