Залъгваме се, че живеем...
Във свят от злоба изтъкан,
от завист и от мръсотия
останали без срам, без свян
за никой няма угодия...
Да вземе първи да се "уреди "
за себе си, за свойта си душица,
че неговата да върви...
да пълни дупката, като къртица...
Да рови в тъмното, да хвърля кал,
слепец за цял живот остава...
не помни някога дали е дал,
но помни, който трябва да му дава...
Линее в мисли за това,
че някой може да го превъзхожда,
превърнал се е от човек в змия...
и съскането му подхожда.
Проклина, псува и не вярва в Бог,
озъбен мисли си, че се усмихва,
но кой под погледа жесток
усмивка да потърси дръзва...
И стиска ли му на човек въобще
да гъкне или нещо да направи,
че "0ня" може, ако ще,
във плюнката да го удави...
И в страх се нижат ден след ден,
пред минало и бъдеще немееш -
от мисли и тревоги изпотен...
Залъгваш се, човеко, че живееш...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ирена Георгиева Всички права запазени
