Във свят от злоба изтъкан,
от завист и от мръсотия
останали без срам, без свян
за никой няма угодия...
Да вземе първи да се "уреди "
за себе си, за свойта си душица,
че неговата да върви...
да пълни дупката, като къртица...
Да рови в тъмното, да хвърля кал,
слепец за цял живот остава...
не помни някога дали е дал,
но помни, който трябва да му дава... ...