Обърна се назад смелата надежда
и реши повече да не поглежда,
понеже там беше смърт и разруха,
точно както останалите дочуха.
Не бе нужно да опитва отново
да твърди, че всичко ще е готово.
Но все пак ще продължи да шепне
дотогава, докато последно трепне.
Нейната стопанка се омаломощи.
Надеждата бе малка, за да я защити.
Както изглежда, докрай ще се бори,
за да види поне широки простори.
Получи даже подкрепа от звездите,
от моретата, от полята и горите.
И Луната успя да помогне с милувка.
Заряза веднага всяка преструвка.
Събра набързо целия си арсенал
и тръгна към бляна без капитал.
Това пътуване не я разтревожи,
тъй като нещо ново ще предложи.
Дори вярата в доброто се събужда,
която от някой факт имаше нужда.
Надеждата с нищо не се съобразява.
Тя тръгна напред, за да покорява.
И така, след много опити и провали
Надеждата получи отлични похвали.
Но още не беше готова за смъртта.
Тя просто бе заместена от любовта.
© Биби Todos los derechos reservados