20 jul 2016, 17:01

Заместник на надеждата

972 1 9

Обърна се назад смелата надежда

и реши повече да не поглежда,

понеже там беше смърт и разруха,

точно както останалите дочуха.

 

Не бе нужно да опитва отново

да твърди, че всичко ще е готово.

Но все пак ще продължи да шепне

дотогава, докато последно трепне.

 

Нейната стопанка се омаломощи.

Надеждата бе малка, за да я защити.

Както изглежда, докрай ще се бори,

за да види поне широки простори.

 

Получи даже подкрепа от звездите,

от моретата, от полята и горите.

И Луната успя да помогне с милувка.

Заряза веднага всяка преструвка.

 

Събра набързо целия си арсенал

и тръгна към бляна без капитал.

Това пътуване не я разтревожи,

тъй като нещо ново ще предложи.

 

Дори вярата в доброто се събужда,

която от някой факт имаше нужда.

Надеждата с нищо не се съобразява.

Тя тръгна напред, за да покорява.

 

И така, след много опити и провали

Надеждата получи отлични похвали.

Но още не беше готова за смъртта.

Тя просто бе заместена от любовта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Биби Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • А сърцето ми е докоснато от теб!
  • Не само аз чакам и преди малко го казах.

    "И Луната успя да помогне с милувка.
    Заряза веднага всяка преструвка."

    Пишеш от сърце!
  • Знам, Лили, и съм ти изключително благодарна за това.
    А и не само за това. Ти имаш таланта да изпълваш сърцето ми с топлота! А аз най-егоистично се възползвам от този твой талант, за който съм още по-признателна!
  • Още вчера го прочетох. Днес се връщам...
    Великолепна творба, за финала да не говорим...!
    Знаеш, че с нетърпение, чакам да те прочета.
  • .. и ме зарадва.

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...