20.07.2016 г., 17:01

Заместник на надеждата

964 1 9

Обърна се назад смелата надежда

и реши повече да не поглежда,

понеже там беше смърт и разруха,

точно както останалите дочуха.

 

Не бе нужно да опитва отново

да твърди, че всичко ще е готово.

Но все пак ще продължи да шепне

дотогава, докато последно трепне.

 

Нейната стопанка се омаломощи.

Надеждата бе малка, за да я защити.

Както изглежда, докрай ще се бори,

за да види поне широки простори.

 

Получи даже подкрепа от звездите,

от моретата, от полята и горите.

И Луната успя да помогне с милувка.

Заряза веднага всяка преструвка.

 

Събра набързо целия си арсенал

и тръгна към бляна без капитал.

Това пътуване не я разтревожи,

тъй като нещо ново ще предложи.

 

Дори вярата в доброто се събужда,

която от някой факт имаше нужда.

Надеждата с нищо не се съобразява.

Тя тръгна напред, за да покорява.

 

И така, след много опити и провали

Надеждата получи отлични похвали.

Но още не беше готова за смъртта.

Тя просто бе заместена от любовта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Биби Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • А сърцето ми е докоснато от теб!
  • Не само аз чакам и преди малко го казах.

    "И Луната успя да помогне с милувка.
    Заряза веднага всяка преструвка."

    Пишеш от сърце!
  • Знам, Лили, и съм ти изключително благодарна за това.
    А и не само за това. Ти имаш таланта да изпълваш сърцето ми с топлота! А аз най-егоистично се възползвам от този твой талант, за който съм още по-признателна!
  • Още вчера го прочетох. Днес се връщам...
    Великолепна творба, за финала да не говорим...!
    Знаеш, че с нетърпение, чакам да те прочета.
  • .. и ме зарадва.

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....